Велико Търново
Във Велико Търново се намират Национален военен университет "Васил Левски", ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", вторият по големина университет в България, катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности, общо 1613 обекта от историческото наследство на България. През 1879 година в града се провежда Учредителното събрание поставящо началото на Третата българска държава. Пазител на града е св. Патриарх Евтимий, чиято статуя се издига над сградата на Великотърновския университет. Велико Търново е град-кандидат за Европейска столица на културата 2019
Старата столица на България
През 1185 г. братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица по време на Второто българско царство (1187 — 1393), той е разположен на 4 хълма — Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно. В българската светска и църковна книжнина от XII-XIV в. се срещат различни хвалебствия и названия на града: Царевград Търнов, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново.
След освобождението
След Освобождението и подписания Берлински договор тук се свиква Учредително събрание на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков, на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, първото Велико народно събрание, което избира за княз Александър Батенберг, както и редица обикновени народни събрания. При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.